От ал-Бара Ибн Азиб се предава:

“Веднъж се отправихме заедно с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за погребението на един от ансарите. Стигнахме до гроба, когато още го копаеха. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, седна с лице към Къбля, и ние седнахме около него, боейки се дори да помръднем. В ръката си той държеше пръчка (клонка), с която разрови земята. След това той салляллаху алейхи ве селлем, погледна към небето, после към земята. Така три пъти той вдигаше към небето и сваляше към земята своя взор (поглед) и после каза: “Търсете защита при Аллах от наказанието в гроба.” Така той повтори тези слова два или три пъти, след което три пъти каза: اللهم إني أعوذ بك من عذاب القبر “Аллахумме инни еузубике мин азаби ал-кабри” “О, Аллах! При теб търся защита от наказанието в гроба.” След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, продължил: “Когато правоверният раб се разделя със земния живот и се намира на прага на вечния живот, към него от небето се спускат меляикета със светли, като слънцето лица. Те носят със себе си саван (кефин) и благовония от Дженнета, и сядат недалеч от него. След това към правоверния раб се приближава меляикето на смъртта (Мелику ал-меут) алейхисселям, сяда до главата му и казва:

— О, блага (чиста) душа! (в друга версия на този хадис се казва: “О, умиротворена душа!”) Излез (да посрещнеш) опрощението и доволството на Аллах! Душата на правоверния раб напуска тялото му, така както капката изтича от гърлото на съд (шише) и меляикето на смъртта я взема. (В друга версия: Когато душата на правоверния напуска тялото му всички меляикета между небето и земята и всички меляикета на небето я благославят пред Аллах). Пред нея се отварят вратите на небето, и всички хранители (пазачи) на небесните врати правят дуа на Аллах, да може тази душа да мине през тях. Меляикето на смъртта прибира душата, и не минава и миг, колкото да мигнеш с око, когато другите меляикета я приемат и я увиват с този саван и благовония (от Дженнета). За това Всевишният Аллах е казал:

А щом при някого от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират и нищо не пропускат./6:61/

След това душата започва да благоухае, все едно че отделя най-прекрасния аромат на миск, който може да се намери на земята. След това меляикетата възнасят душата на небесата. Когато минават през множеството (тълпа) от меляикета, те питат:

— Чия е тази прекрасна душа?

На тях им отговарят:

— Това е душата на еди кой си, син на еди кой си.

Те назовават правоверният с най-красивите му имена, с които са го наричали в земния му живот. Когато стигнат първото небе и молят да им отворят вратата, и вратата им се отваря, меляикетата от всяко небе съпровождат душата до следващото небе, и така докато не стигнат седмото небе. Тогава Великият и Всемогъщ Аллах казва:

— Запишете вестта за Моя раб във висините на Иллийун.

След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айетите от Свещения Коран:

Ала не! Книгата ( за делата) на праведниците е в Иллийун. Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун? Книга ясно записана. Свидетелстват за нея приближените./83:18-21/ и продължил

— тогава меляикетата вписват вестта за него в Иллийун, и на тях (Всевишният Аллах) им заповядва:

— Върнете го на земята, тъй като Аз съм им обещал, че от нея ги създадох, и в нея ще ги върна, и от нея ще ги изведа (изкарам) още веднъж.

Меляикетата връщат душата на правоверния на земята. Душата се връща в нейното тяло и чува шума от тропота на крачките на хората, отиващи си от нея. След това при правоверният идват две меляикета, които грубо го пробуждат. Те сядат до него и го питат:

— Кой е твоят Повелител (Господ)?
Той отговаря:
— Моят Повелител е Аллах.
Те го питат:
— Коя е твоята религия?
Той отговаря:
— Моята религия е Исляма.
Те го питат:
— Що за човек бе изпратен при вас?
Той отговаря:
— Това беше Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
Те го питат:
— Ти как постъпваше?
Той отговаря:
— Аз четях Книгата на Аллах, повярвах в нея и бях верен на това.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, продължил: Те го пробуждат и питат, кой е твоя Повелител (Господ)? Коя е твоята религия? Кой е твоя? Това е последното изкушение (фитна), което постига правоверния. И за него Всевишният и Всемогъщ Аллах е казал: Аллах укрепва онези, които повярваха с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния./14:27/ Благодарение на това правоверният отговаря, че неговия Повелител (Господ) е Аллах, неговата религия е Исляма, и неговия Пророк е Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем.

Тогава Глас от небето възвестява:
— Правдив е Моят раб. Разстелете за него красотите на Дженнета, нагиздете го с одежди от Дженнета, и му отворете врата към Дженнета.

На него му пренасят милости и благоухания, и неговия гроб се разширява до простори, които само взора може да обхване.

Пред него застава мъж с прекрасен лик, с възхитителни одежди, благоухаещ на приятни аромати, който казва:
— Ще ти съобщя нещо, което ще те ощастливи. Възрадвай се на благосклонността на Аллах и на градините в Дженнета с вечните прелести. Този ден ти бе обещан.

Правоверният ще попита:
— Кой си ти, Аллах да те облагодетелства? Твоят лик носи добро, кой си ти?
— Аз съм твоите благодеяния. Кълна се в Аллах, винаги виждах, как ти бързаш да си покорен и да избягваш неподчинението към Него. И ето Аллах ти въздаде добро.

След това за правоверният се отваря врата в Дженнета и врата в Джехеннема. (Като му се отвори вратата на Джехеннема) На него му се казва:
— Това би била твоя обител, ако ти бе се възпротивил и бе непокорен на Аллах, но Аллах ти го замени с това (с Дежннета).

Когато правоверният види, какво има в Дженнета, ще каже:
— Повелителю! Ускори настъпването на Часа, за да мога да се върна при моето семейство и богатство.

Тогава ще му се каже:
— Бъди спокоен!

А, когато неверния раб (в друга версия на този хадис се казва: (“грешник”) се разделя със земния живот и се намира на прага на вечния живот, към него от небето се спускат меляикета с груби и черни лица. Те носят със себе си зебло от Джехеннема и сядат недалеч от него. След това към неверника се приближава меляикето на смъртта (Мелику ал-меут) алейхисселям, сяда до главата му и казва:
— О, скверна душа! Излез (да посрещнеш) гнева и негодуванието на Аллах!

В този миг душата на неверника се разпълзява по неговото тяло, и меляикето на смъртта я изтръгва, разкъсвайки при това нерви и съдове, подобно на дарак с много зъбци през който минава мокра вълна.
Всички меляикета намиращи се между земята и небето и които са на небето, проклинат тази душа. За нея се затварят вратите на небесата, и всички хранители (пазачи) на небесните врати правят дуа на Аллах тази душа да не минава покрай тях. Меляикето на смъртта я прибира и не минава и миг, колкото да мигнеш с око, когато другите меляикета я приемат и я увиват в зеблото.

Душа на неверника започва да изхвърля и издава най-скверното зловоние, което може да се срещне на земята. След това меляикетата отнасят душата на небето. Когато минават през множеството (тълпа) от меляикета, те питат:
— Чия е тази скверна душа?

На тях им отговарят:
— Това е душата на еди кой си, син на еди кой си.

Те назовават неверника с най-позорните имена, с които са го наричали в земния му живот. Когато стигнат първото небе и молят да им отворят вратата, но вратата не им се отваря. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айета от Свещения Коран:

Наистина, онези, които взимат за лъжа Нашите знамения и високомерно се отвръщат от тях, не ще им бъдат разтворени небесните двери и не ще влязат в Дженнета, додето камила не мине през иглено ухо./7:40/ и продължил:

— Тога Всемогъщият и Велик Аллах казва:
— Запишете вестта за него в Сидджийн, който се намира в дъното на земята.

След това на меляикета се заповядва:
— Върнете Моя раб на земята, тъй като Аз съм им обещал, че от нея ги създадох, и в нея ще ги върна, и от нея ще ги изведа (изкарам) още веднъж.
Меляикетата захвърлят душата на неверника от небето на земята, така че тя попада в неговото тяло.

Тук Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айета от Свещения Коран:

А който съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място./22:31/

Душата се връща в нейното тяло и чува шума от тропота на крачките на хората, отиващи си от нея. След това при неверника идват две меляикета, които грубо го пробуждат. Те сядат до него и го питат:
— Кой е твоят Повелител (Господ)?
Той отговаря:
— М..ми, ами не знам.
Те го питат:
— Коя е твоята религия?
Той отговаря:
— М..ми, ами не знам.
Те го питат:
— Що за човек бе изпратен при вас?

Тогава неверника няма да може да назове името му и меляикетата ще възкликнат:
— Това е Мухаммед!

А той неверника само ще мънка:
— М..ми, ами не знам. Само съм слушал, че хората говорят нещо такова!
Меляикета ще го попитат:
— Ти не знаеше и не го последва?

Тогава Глас от небето ще възвести:
— Той лъже! Разстелете за него огнено ложе, и отворете за него врата в Огъня на Джехеннема!
Към него ще пристъпи (приближи) огнения жар на Джехеннема и изпепеляващият вятър самум, и неговия гроб ще се стесни толкова много, че ребрата му ще се вплетат едно в друго.

След това пред него застава мъж с отвратителен облик, с гнусни дрехи, от който излиза гнила и непоносима миризма, който казва:
— Ще ти съобщя нещо, което ще те огорчи. Този ден ти бе обещан.

Неверникът ще попита:
— Кой си ти, Аллах да обърне против теб цялото зло? Кой си ти? Твоето лице носи злощастие, кой си ти?
— Аз съм твоите скверни злодеяния. Кълна се в Аллах, винаги виждах, как ти не бързаш да си покорен на Аллах, а бързаше в неподчинението си към Него. И ето Аллах ти въздаде зло.

След това при неверника изпращат сляп, глух и ням палач, който държи в ръцете си огромен чук! Ако той удари с този чук по планина, тя се разпилява на прах. Но той удря с него мъченика неверник, и той се превръща в прах, а Всевишният Аллах отново го пресъздава такъв, какъвто е бил. Палачът го удря отново, а неверника издава вопли, които чуват всички твари, освен хората и джиновете. След това за неверника отварят вратата на Джехеннема, и му разстилат огнено ложе, а той възкликва:
— Повелителю(Господи), не позволявай на Часа да настъпи!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/281), ал-Хаким (1/37-40), ат-Тайалиси (номер753) и Ахмед (4/288

Advertisements