Денят полека отминава и ифтара наближава. Айша набързо е приготвила софрата и между другото поглежда към часовника. Струвало й се, че времето много бавно отминава… И тогава от разстояние се дочул гласа на муезин, който на моменти се губел и смесвал с жуженето на хората, които се разхождали по улицата. Това било шестата нощ на месец Шеввал и в същото време бил първият път през тази година, когато сама да сядала на ифтар. Нейният съпруг е …
Миналото лято съпругът й бе се преселил на Ахирета, а пък дъщеря и се омъжила. Докато вечеряла, слушала четене на Коран от аудио касета и размишлявала върху току що чутите айети. И въпреки че много пъти е прочитала превода на Корана сега и се струвало, че за първи път чува следния айет.
Леко се повдигнала, спряла касетофона, а в ушите й все още се чувало:

„ О, вярващи, да не ви отвличат от споменаването на Аллах нито вашите имоти, нито вашите деца! А които сторват това, те са губещите.И раздавайте от онова, което ви дарихме за препитание, преди да е дошла при някого от вас смъртта и той да каже: “Господи, да би ми дал малко време, щях да раздавам милостиня и да бъда от праведните!” Но Аллах на никого не ще даде отсрочка, щом му дойде времето. Сведущ е Аллах за вашите дела.”

/Смислов превод на Мунафикун 9-11 айет/

Въздъхнала дълбоко поклащайки глава като че ли на някой невидим или сама на себе си потвърждава този факт. Взела абдест, кланяла акшам намаз след това седнала на фотьойла, за да прочете необходимите зикрове след задължителните намази. А погледа й се отправил към големия старинен часовник, който силно тракал и нарушавал тишината и спокойствието на нейната стая.
И все пак било необходимо да се изчака още до ятсия, а тя била толкова уморен. И останала да почива полегнала върху възглавницата, а след малко е доловила някакво чукане по вратата.
„Ля хавле ве ля куввете илля биллях – кой може да бъде?”- почти на глас се запитала Айша. Тя никого не очаквала, а и вече било доста късно за посещение. Плахо се приближила до вратата и я отворила, а пред нея стоял млад мъж на около 30 години с черна коса и дълга черна брада с усмивка на лицето. Тя усетила неговия сладък парфюм, който наподобявал на бахур. В този миг той й дал селям, тя му отвърнала на селяма, питайки се кой може да е той и очаквайки сам да й се представи.
Но думите му зашеметяващо я изненадали: ”Нима не се страхуваш от смърта и гробното наказание? Какви хора сте вие малко работите а много очаквате! Нима вие си мислите че сте сътворени напразно и при вашия Господар няма да се върнете? И без съмнение твоето време изтича утре с пладнинския езан”. И докато тя треперела цялата от необяснима хладнина, която я обзела, разбрала, че непознатият човек вече си бил отишъл и я оставил сама с нейните объркани мисли.
Бавно затворила вратата, прибрала се в стаята си и с плах поглед я огледала внимателно. „О, мой Аллах, нима утре е краят?” – се помислила тя. „Утре ще ме навести меляикето на смърта. О Аллах! А аз имам толкова много планове и незавършени неща. А още не съм върнала и заема на Есма, а и Сабиха не ми е направила халал, че я споменах пред едни жени на пазара. Тежко ми, а и тя сега не е тук, за да й поискам халал. Знам, че съм сгрешила, а чуждият хак е тежък, и сега аз трябва с него да отида и за него да отговарям?” В този момент какво ли не и идвало на ум, сещала се за различни грехове. Била обзета от неописуем ужас и не знаела какво най-напред да свърши, а времето бързо отминавало.
Заела се първо да оправи къщата, за да не остави нищо неподредено след себе си, но после се сетила, че трябва да кланя намаз и да чете Коран, защото от това има повече полза. Тръгнала да вземе Корана и тогава се сетила, че ще отговаря и за децата си. Помислила, че трябва да им се обади и да ги помоли да дойдат, за да им поиска прошка и да си направят халал. Само Зехра единствена се кланяла и за нея не се страхувала. Тя с мъжа й е правила хадж и върви по правия път. Но се е страхувала за отговорноста на другите две дъщери.
Сения била фризьорка и не искала да приеме нищо от вярата, а Нериман… Айша втози миг въздъхнала и очите й се напълнили със сълзи. Нериман била манекенка и топ модел. Интересували я само мода и пари, а за вярата не искала и да чуе. Айша била на ясно, че ще отговаря за децата си и се страхувала за това. А времето изтичало и мига на раздялата все повече наближавал и нямал да може да промени нищо, а след това…? А ми след това – даване на отговор за всичко, което е направила и изрекла. „О мой Аллах” – въздъхнала Айша, а сълзите още по-силно се стичали по лицето й.
Желаела все още много да направи, за да се подготви – а сега – няма повече време. Късно е за всичко. Сълзите все още са стичали по набръчканото й лице, тогава тя застанала пред огледалото и се обърнала към отразяващото й се лице на огледалото с думите: „Ето дошло ти е време да плащаш за всичко. Ти дори не може да оправдаеш сама себе си, че не си знаела, и как ще се оправдаеш утре, когато се изправиш пред Създателя на всички светове? И когато дойде оня стар имам и потвърди, че непрекъснато ни е давал съвети, а ние жените на нищо не сме обръщали внимание!
Той хубаво ни казваше: „Страхувайте се от вашия Господар, защото при него ще се върнете и пред него отговор ще давате за вашите думи и дела.”, а ние все си мислехме, че все още на нас не е ред! О, Аллах, о Възвишени Госпоарю, ако Ти не ни опростиш ние сме погубени, защото ние сами сме си навредили!”. Тогава се надигнала, взела портфейла и тръгнала към вратата, ако може поне садака да даде, за да спечели още некое друго добро дело. Като се изправила пред вратата се досетила, че и зекята не си е дала за тази година, и отново се върнала и си рекла, че е по належащо да направи теубе и после всичко останало.
Изведнъж всичко се стъмнило и се чуло бучене като рева на водопада и дочула глас: „Настъпи твоят час!” и докато гласа се губел из този рев, тя изкрещяла: „Не-е, не-е, недей още!”, и пред очите й започнали да се менят различни гледки. Явила й се дъщеря й, парите от зекята, комшийките как я оплаковат, дълга, който не е върнала и всичко, всичко останало. Нищо не е било забравено! Дошло е време да полага отговор за всичките си постъпки. И в момента, когато попада в тъмния тунел, който от създалия се вакуум я тегли все по-навътре и по-навътре…
Айша се помръднала и отворила очи… и след няколко минутки тя разбрала, че всичко това все още е било само сън, но сън, целият изпълнен с напомняния. Нейната стая и старият часовник като че наистина са били свидетели на този сън, те са работили мудно и се вижда, че и тяхното време е отживяло. Тогава се чул гласът на моезина за ятсия намаз. Тя си избърсала потното чело и побързала да си вземе абдест. На ум си прочела сурите Муаувизатейни. Когато отишла на седжде много дълго молила Аллах за прошка и поне за още малко време, за да може да поправи някои свои грешки. Въпреки, че тя била много уморена, прекарала този ден още много дълго в гладуване, а посред нощ се чул през сълзи нейният шепот: „Субаханеке инни кунту минеззалимин Аллахумегфирли – енте ерхамур-рахимин.” – „Пречист си Ти, наистина бях от несправедливите. Аллах мой опрости ми, Ти несъмнено си Най-милостив от милостивите

Advertisements