Живял някога юноша с лош характер.

Баща му веднъж му дал едно пълно с
пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки
път, когато изгуби търпение или се скара с някого.

Първия ден той забил 37 пирона във вратата.
През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони,
намалявайки го до един на ден:
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не
загуби търпение.
Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил
всички пирони.

Бащата го завел при вратата:
„Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!“
Тя никога няма да бъде същата както преди.
Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща,
оставяш му рани като тези на вратата.
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш,
но раната остава завинаги.
И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава.
Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.
Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те
ободряват.

Те са готови винаги да те изслушат ,
Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

Advertisements