Халифът Харун Рашид имал хубави обичаи. Много пъти променял своята външност и обикалял измежду хората, за да види какво правят. Също така обичал да задава въпроси и естествено да получава отговори…

Един ден, Харун отново обикалял измежду народа, но никой не разбрал, че това е Халифът!…

Докато Харун крачел по една улица, видял едно дете, което си играело. Той се приближил до него и запитал:
– О, красиво дете! Колко са основите на вярата?

Детенцето погледнало сериозно към него със своите черни очички и му рекло:
– О, чичко! Може ли да има вярващ, който да не знае основите на вярата?! Та аз съм мюсюлманин! Основите на вярата са шест: Вяра в Аллах, в Неговите меляикета, в Неговите писания, в Неговите пратеници, в Сетния ден /Ахирета/, в съдбата, с доброто и лошото в нея, че са от Аллах.

Халифът погалил с ръка меките коси на детето и казал:
– Браво на теб! А знаеш ли основите на Исляма?

Този път детенцето отговорило по един твърд начин:
– Ти какво говориш, естествено, че ги знам!

В такъв случай изброй ги една по една да видим!
– Свидетелство, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммед е Пратеника на Аллах; отслужване на молитвата; даване на милостинята зекят; Поклонение хадж; говеене през месец Рамадан. – отговорило детето.

– Твоите отговори много ми харесаха, вземи тези две жълтици и ги сложи в джоба си, може да ти послужат за нещо! – рекъл Халифът, подавайки в мъничките детски ръчички две жълтици.

Но детето наистина било удивително! Вместо да протегне ръце и да вземе жълтиците, то се отдръпнало и казало:
– Не мога да ги взема, защото не съм ги заслужил!

Славният Халиф, който се стъписал, казал:
– Защо не можеш да ги вземеш детето ми? Та аз ти ги давам за подарък!

Детето изчуруликало отново като птиче:
– Не мога да ги взема, защото баща ми ще ме пита от къде съм ги взел и ще ме нахока, ако взема пари от непознат!
– Но сладко детенце, аз не съм непознат!
– А кой си ти?
– Аз съм Халифът на мюсюлманите – Харун Рашид!
– Сега тези жълтици въобще не бих могъл да ги взема, о, Повелителю на вярващите!
– Ти вече наистина ме смути! Защо не можеш да ги вземеш?
– Причината е тази: Баща ми ще ме притисне и ще ми каже: “Ако халифът ти бе дал тези пари, нима би ти дал само две жълтици, без съмнение ти си взел тези пари от някой скъперник!”

Харун Рашид се засмял. Думите на детето били зарадвали неговото сърце. Тогава той му дал две кесии със злато и му казал:
– Ето, красиво детенце, приеми този подарък, за да видиш, че не съм скъперник!
Детето го погледнало с искрящи очи и казало:
– Сега вече може!

Харун Рашид радостен се отдалечил и продължил своята обиколка по друга улица…

До един ъгъл стоял на счупена маса старец, който поправял обувки. Халифът веднага се запътил към него и внезапно го запитал:
– Дядо, колко са основите на вярата?

Старецът, който останал като ударен от гръм от внезапния въпрос, го погледнал с отпадналите си очи и рекъл:
– О, страннико, питаш ме за нещо, за което нямам знание!

Радостта на Халифа от преди малко изчезнала. Задал му следващия си въпрос, като намръщил вежди:
– Добре, а кои са основите на Исляма?

Старият кърпач си поел дълбоко дъх и казал:
– Ти май не разбираш от дума, по тези въпроси не знам нищо, хайде върви си по пътя!…

Търпението на Харун Рашид се изчерпало. Извикал един войник и му казал:
– Ей, войнико, хвърли един хубав бой на този човек, защото животът му е преминал напразно!
Той хванал стареца за яката със здравите си ръце, вдигнал го във въздуха и го раздрусал като празен чувал…

Виковете на стареца започнали да кънтят по улиците. Ехото на виковете му достигнало и до ушите на детето, с което Халифът преди малко разговарял. То на един дъх тичешком пристигнало и с всичкия си глас се провикнало:
– О, Повелителю на правоверните, вземи си парите!
И хвърлило пред Халифа пълните с жълтици кесии.

Халифът гледал учудено и с възмущение случващото се:
– Какво става детето ми?!

Детето, което гледало с лъвски поглед и държало високо вдигната своята глава, казало:
– О, Повелителю на правоверните, нима ми дадохте тези кесии с жълтици, за да биете баща ми?! Възрастният кърпач, когото сте наредили да набият, е моя баща!

Халифът поклатил глава със съжаление и казал:
– Нима това е баща ти?
– Да! – отговорило гордо детето.
– Но той не успя да отговори на моите въпроси. Как е възможно човек на тази възраст да не знае отговорите им?!
– О, Повелителю на правоверните, моят баща не е виновен! Ако той беше виновен, аз нямаше да мога да ви отговоря на въпросите. Той като мой баща ме е отгледал и възпитал, и напълно е изпълнил своите задължения. Обаче неговият баща е бил небрежен относно неговото възпитание. Затова, ако има някой, който да е виновен, то това е дядо ми. Ако искате да го биете, то той лежи в гробището зад тези стени. И ако имате сила, то го накажете, но пуснете моя баща!…

Всеизвестният Халиф с лека усмивка се засмял на мъдрите думи изречени от детето и казал:
– О, добро дете, наистина твоят баща те е възпитал и е изпълнил своето задължение, но аз нямам сила да накажа дядо ти!…

Халифът веднага наредил да пуснат бащата…

Скъпи читатели, ако не желаете по вашите гробове да бъдат хвърляни камъни, постарайте се да оставете след вас едно добре възпитано поколение!…

Advertisements