аз: – Самотен съм.

Той: „Аз съм наблизо.” (2/186)

аз: – Знам, че Ти си наблизо, но аз съм далече от Теб..

Той: „Свеждай чело до земята в суджуд, и се приближавай!” (96/19)

аз: – Как, като имам толкова много грехове..

Той: „Моли Аллах да ги опрости! Аллах е опрощаващ, милосърден.” (24/62)

аз: – Прекалено много са..

Той: „Аллах опрощава всичките грехове. Той е Опрощаващия, Милосърдния.” (39/53)

аз: – Да знаеш само какви всъщност сме ние хората..

Той: „Нима Онзи, Който е сътворил, не знае?” (67/14)

аз: – С кой образ да застанем пред Теб, стотици пъти се каем после отново грешим..

Той: „Не губете надежда за милостта на Аллах! Само невярващите хора губят надежда за милостта на Аллах.” (12/87)

аз: – Значи, ако отново се разкаем Ти пак би ни простил греховете?

Той: „А кой освен Аллах опрощава греховете?” (3/135)

аз: – Славата е за Теб, колко Си мил!..

Той: „Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се.” (2/ 222)

аз: – Ти Си най-велик! Нямам си никой друг, освен Теб!

Той: „Нима Аллах не е достатъчен за Своя раб?” (39/36)

аз: – Толкова добър Си към мен, кажи какво да сторя аз за Теб?

Той: „Прославяй своя Господ с възхвала и Го моли за опрощение! Той винаги приема покаянието.” (110/3)

И един глас вътре в мен тихо прошепна:

– Всемилостиви, обичам Те!

Advertisements