В Мека живяла добра и богата жена на име Хатидже. Тази жена поела разходите по засаждането на много дръвчета в Медина и района. От една страна, искала пустеещите земи да се раззеленят, а от друга – с това да спечели задоволството на Аллах, да е славно името му. Много хора отправяли молитви за нея. Когато се споминала, някакъв духовно извисен човек поискал да разбере състоянието й. Видял, че е спечелила висока райска степен. Попитал дали причина за това е огромният брой засадени дръвчета. Хатидже отговорила:

– Не! Когато засаждах дръвчетата, малко или много се възгордявах и затова не можах да спечеля нито едно бладодеяние (севап).

Човекът се учудил как е могла да спечели тогава рая, а Хатидже допълнила:

– Когато се четеше езан, аз оставях всяка работа и слушах. Придобих високата райска степен с Милостта на Аллах заради уважението си към езана

Advertisements