Изслушайте ме за миг…
Аз нямам устни, нямам език…Надгробният ми камък да ви разкаже за моята скука, моето отегчение, моята печал.
Колко бързо минавате покрай мен. Стахувате се от мъртвите и от гробовете, в които ще влезнете и вие? Плаши ли ви тази мисъл?

О, хора!

Не от нас, а от самите себе си се страхувате вие. Страхувате се не от мъртвеца, а от смъртта. Не се самозалъгвайте! Ако искате, побързайте. Може и да си мислите, че ще избягате от съдбата си. Тя е ваша сянка. Побързайте! Където и да отидете, навсякъде ви чака естествения ви край. Всяка направена крачка ви води към него!

О, хора!

Знаете ли, че сърцебиенето е шепот на музикалната композиция, която започва с раждането. Както на слънцето му е отсъдено да изгрява и залязва, както на цветята им е отсъдено да цъфтят и увяхват, така и на човека му е отсъдено да се ражда и умира. Не сте в състояние да спрете времето. Всяка секунда откъсва по частица от живота ви. С всеки дъх богатството, наречено живот, се намалява. И човекът, който днес стъпва на тази земя, утре намира себе си под нея.

О, хора!

Не мислете, че живота няма да свърши. Не усещате диханието на меляикето на смъртта във врата ви…От време на време идва диханието на смъртта…

О, хора!

Под земята, на която стъпвате, лежат учени и неграмотни, султани и роби. Тези, които идват, си отиват и повече не се връщат. Майки се разделят с децата си, децата – с майките си. Колко велики герои са раждани и се раждат, но един ден си отиват. Въпреки голямата власт, която са имали много от тях,никой не е успял да предотврати увяхването дори на едно цвете.

О, хора!

Вие забравяте всичко това…
О, да! Нали има копринена риза, защо да мисли за ризата от платно, и то без яка…
Щом има луксозна кола, защо до мисли за просто возило – табут от обикновена дъска.
Щом има разкошни къщи и вили, защо да мисли за тесния и студен гроб.
Кой да мисли за сбогуване с благата земни…

О, хора!

Душата е вечна! Хората, които са се отдали на материалното, са осъдени да остареят заедно с него.
Духът е вечен. Аллах призовава своите раби:“ Елате при мен! „. Не мога да разбера защо някои хора си запушват ушите за този повик, не се отдават на хубавия призив!
Но това упорство един ден ще свърши. Някой обичал, друг мразел, един ден иска или не, човек се предава.

“ Не приготвяй гроба за себе си, а сам ти се приготви за гроба! “
Абу Бакр

Advertisements