Хейсам ибн Ади ат- Тай разказвал с думите на аш- Шаби, че веднъж Шурейх му казал:
О, Шаби! На теб ти предстои да се ожениш за една от жените на племето Тамим. Те са много умни!
Той попитал:
В какво се проявява техния ум?
Веднъж връщайки се от едно погребение минах покрай тяхното селище.- казал Шурейх. – Там аз срещнах една старица, стояща около вратите. До нея стоеше девойка, най- красивата която съм виждал през целия си живот. Пристипих и помолих да пия, въпреки, че не ми се пиеше.
– Какво искаш да пиеш?- попита старицата.
– Каквото и да е! – отговорих
Тя се обърна към девойката и каза:
Побързай девойче! Донеси му мляко! Според мен този мъж не е от местните.
Тогсва я попитах:
– Коя е тази девойка?
Тя отговори:
– Това е Зейнеб, дъщеря на Джарира . Тя е от семейство Ханзал.
Аз отново попитах:
– Тя свободна ли е?
Старицата ми отговори:
– Свободна е!
Позволи ми да се оженя за нея! -рекох.
– Ако си съответствсте един друг,
– отвърна старицата на диалекта на племето Тамим.
Отидох си вкъщи да отдъхна, но сън не ме хвана. Когато свърших последния намаз, взех със себе си моите братя- уважаемите четци на Корана Алкам, ал- Асвад, ал- Мусайб и Муса ибн Арафат. С тях се отправих на среща с чичото на девойката.
Той ме посрещна и ме попита:
– О, Абу Умейа! Какво искаш?
– Искам да се оженя за Зейнеб, дъщерята на твоя брат.- отвърнах.
– Тя също няма против да се омъжи за теб.
И след това той ме ожени за нея. Точно тогава аз си спомних за жестокосърдечните жени от племето Тамим и съжалих за стореното. Казах си:”Какво ще правя с жена от племето Тамим? Най- добре е да се разведа с нея.” Но после си казах:”Не най- добре е да я привикна към себе си. Може би ще бъда доволен”. А ако не, то ще постъпя така както пожелая.”
Ако беше видял, Шаби, как жените са я наставлявали, когато са я водели към мен. По Сунната, ако жена отива към своя мъж, той е длъжен да стане и да направи намаз от два рекята, апосле да помоли Аллах да му дари добро, което има в неговата жена, и да помоли Аллах да премахне от него това зло, което има в нея. Аз извърших намаз и го приключих с думи на приветствия. В този момент забелязах, че тя се моли зад мен, а когато свърших молитвата, към мен дойдоха робини, които взвха дрехата ми и ме дариха с тъмножълта риза. Когато домът опустя, аз пристъпих към нейната талия.
– Почакай, Ебу Умейа! Стой където стоиш. Каза тя, след това продължи : – Хвала на Аллах, Който аз възхвалявам и моля за помощ! Да са благословени Мухаммед и неговото семейство! Аз не те познавам и незная твоя характер. Разкажи ми, какво ти харесва, за да мога да се придържам към него, и какво не ти се нрави , за да се отдръпна от него.
И Още каза:- ти беше вече женен в своя народ, аз също. Но се случи това, което Аллах предопредели. Сега аз съм твоя, и затова постъпи така както Аллах ти повелява: Дръж се с добро или ме пусни в мир. Това е, което исках да ти кажа. И моля за прошка Аллах за теб и за мен!
Шурейх продължи: с думите:
– О, шаби! Тя ме принуди да се обърна към нея с думите ”Хвала на Аллах, Който аз възхвалявам и моля за помощ! Мир и благослов за Пророка и неговото семейство! Ти произнесе прекрасни слова. Ако се придържаш към тях, ти ще получиш добра съдба. Но ако се отвърнеш от тях, то това ще се обърне против теб. Аз обичам такива и такива неща и необичам такива и такива. Сега ние сме заедно и нетрябва да има различия между нас. Ако видиш хубаво, разгласявай го. Ако видиш лошо покривай го.
Тогава тя каза нещо, но вече не си го спомням. А и още тя ме попита:
– Как възприемаш визитата на родствениците ми?
не обичам, когато близките започнат да ме безпокоят! – отговорих .
– А кого искаш да пускам в дома от твоите съседи? Аз ще го пускам .
А тези които не обичаш, аз също няма да ги обичам.
– Тези семейства са честни, тези са скверни. – Обясних й добре.
-О, Шаби! В тази нощ аз спах щаслив. След тя живя с мен година, през която аз не видях нищо глупаво в нея. В началото на следващата година, когато се върнах вкъщи, видях там старицата, която се разпореждаше в нашия дом. Аз попитах:
– Коя е тази?!
– Това е твоята тъща.
В този момент аз забравих за всичко, което чувствах. Затова аз застанах лице в лице със старицата.
Тя ми каза:
– Мир на теб Ебу Умайа!
– И на теб мир! Коя си ти?
– Аз ти се водя тъща.
– Нека Аллах да те приближи още повече!
– Как е твоята жена?- попита ме тя.
– Прекрасна жена!- отговорих.
А тя ми каза:
– О, Ебу Умейа! Жената никога не е лоша, ако има две причини: ако е родила син или е получила признание от своя мъж. Ако започнат да те терзаят съмнения, то вземи мерки. Кълна се в Аллах! В дома си мъжете нямат нищо по – лошо от провалената жена.
Отвърнах й:
– Кълна се в Аллах, ти си й дала добро възпитание!
– Имаш ли желание от време на време да те посещава твоята тъща?
– Попита ме старицата, в следствие на което отговорих:
– Когато пожелаеш!
Тя идваше при мен в началото на всяка година и даваше хубави съвети. Живях със своята съпруга повече от двадесет години и в нищо не я опрекнах. Само един път я опрекнах , но постъпих несправедливо. Работата беше такава. Муеззина обяви за началото на намаза, след като бяхме направили два рекята сунна. Тогава аз бях имам на цялото селище. Изведнъж забелязах приближаващ се скорпион. Взех един съд и го ударих, а после казах:
– Зейнеб, не се движи, докато не дойда!
Само да беше видял, Шаби! Когато се върнах от намаза, забелязах, че скорпионът я беше ожилил. Помолих всички да се успокоят и да ми донесат сол. Почуках я по палеца ( в знак на укор), а после започнах да чета сура ”ал- Фатиха” , ”ал- Фалек” и ”ан- Нас.”

Advertisements