Ето някои техники, с които бихте могли да подобрите комуникацията с вашето дете. Те естествено не гарантират, че детето ще се вслушва или ще е напълно съгласно с вас, в което по принцип няма нищо лошо, но поне ще чува какво му говорите.
Ако имате нещо да казвате и искате то да бъде чуто, правете следното:
– Приклекнете до нивото на децата си.
– Използвайте прости думи.
– Минете директно на въпроса.
– Не крещете.
Да бъдем на нивото на децата си, когато наистина искате да чуят какво им говорите, бъдете физически на тяхното ниво. Ако не можете да клекнете ги вдигнете и ги сложете на коленете си. Гледайте право в очите, говорете бавно и спокойно, казвайте директно, каквото имате да кажете. Не бъдете неясни и многословни, опитвайки са да ги впечатлите с баснословният си речник. Поощрявайте децата да ви гледат в очите, защото е напълно възможно да стоят точно пред вас, но изобщо да не ви обръщат никакво внимание.
Разбира се, не е необходимо да сте на нивото на децата, за да им кажете „Добро утро” или „Гладен ли си?”, запазете тази техника за сериозните разговори, като например: „Е, Абдуллах, какво направи с ключовете на мама?” или „Сега разбра ли защо загази, задето удари брат си с пръчка по главата?”
Но не забравяйте, че най-важната част от добрата комуникация е да бъдете добър слушател. Комуникирането е двупосочен процес, който няма да работи, ако само говорите, без да изслушвате.
Да използваме прости думи
Като възрастни, родителите често не се притесняват да кажат „Какво точно означава това?”, с надеждата, че няма да прозвучат твърде надуто и самоуверено. Децата от друга страна, ще ви се усмихнат и кимнат, или още по-добре, ще ви погледнат с празен поглед.
Говорете на децата си с думи, които те разбират, за да им бъде ясно за какво иде реч. Ако не сте сигурни дали ви разбират, ги помолете да ви обяснят какво са разбрали.
Това е най-добрият начин да проверите дали вашето съобщение е достигнало до тях. Ако не използвате познати думи, е все едно вие да говорите на китайски или някой друг език. Ето защо родители, постигнали успех във възпитанието на детето си, говорят с кратки, ясни, повтарящи се думички, все едно говорят на домашният си любимец: „Седни, седни”. „Не, не, не”. „Спри, спри”. „Добро момче”.
До известна степен вие сте тези, които трябва да обогатят речника си. Не е необходимо винаги да говорите на бебешки език. Когато представяте нови думи на детето си, отделяйте достатъчно време да проверите дали то е разбрало какво точно имате предвид. Много често те ще се усмихнат кротко и ще ви излъжат с „Да, разбрах”. Просто ги накарайте да обяснят какво са разбрали и ако значението им убягва, обяснете по друг начин.
Винаги питайте децата дали са разбрали. Ако изглеждат несигурни или колебливи ги помолете да ви обяснят какво са разбрали. Само така можете да разберете какво се мъти в малките им главици. Разбира се може детето ви да не се притеснява да попита за конкретна дума.
Директно на въпроса
Представете си, че трябва да кажете всичко за времето, необходимо за сваряването на едно яйце. Ако говорите по-дълго, рискувате децата да загубят интерес, от друга страна ако сте били прекалено кратки, децата сами ще помолят за допълнителна информация.
Децата ви разбират много по-добре, когато сте конкретни, затова:
– Не прескачайте от мисъл на мисъл.
– Не се впускайте в дълги обяснения.
– Казвайте точно това, което мислите.
Децата не са длъжни да ви слушат. Те могат да предпочетат да не ви слушат така, както вие решавате да не слушате конкретен човек. Не можете да ги накарате насила, умолявайки ги, подкупвайки ги или по някой друг начин. Те няма да се интересуват. Дори да сте на средата на изречението, детето може да се обърне отегчено и да спре да ви слуша.
Добрата комуникация между вас и вашето дете е основата за едни дълги, приятни разговори и взаимоотношения. Ако детето ви не ви слуша, вие сте загубили основата на добрите взаимоотношения.
Не крещете
Крясъците са най-лошия начин за комуникация.
Когато крещите, детето със сигурност не чува и дума, просто седи разстроено и разтревожено от това, че крещите или се ядосва на себе си. Пропуснали сте целта си, то е разстроено и вие сте разстроени, не сте постигнали нищо от онова, което сте искали.
Когато крещите, съобщението ви няма да стигне до този, за когото е предназначено. Затова, когато стигнете до момента, в който ви иде да закрещите, просто напуснете стаята. Просто за секунда, поемете дълбоко дъх, върнете си присъствието на духа и приближете ситуацията отново.
Вашата задача е да комуникирате спокойно с децата си, крещейки им показвате, че сте загубили контрол над себе си.
Вие се опитвате да бъдете модел за подражание, учител на своите деца, а крещенето не е черта, която би пасвала на вашето дете. В действителност, когато детето ви порастне и хормоните му се активират, виковете ще се завърнат, преследвайки вас. В края на краищата, когато викате показвате на детето си само как то да вика.

.
http://poslanie.islamicinstitute-bg.org/?p=227

Advertisements