Тези препоръки са събрани от хадиси. Поради желанието ни да направим
материала по-сбит и стегнат, посочваме само източника на хадиса, но не и
самия хадис.

  • Да се въздържаме от харам храни, дрехи и харама в това, което слушаме. (Муслим,Тирмиди)


     Искрено извършване на ду’а. С правилните думи, като човек вярва, че
    никой, освен Аллах Та’ала не може да изпълни това, което иска. (Хаким)

  • Човек може да извърши добро дело преди да направи ду’а & може да
    спомене това, когато изрича своята молба. Например може да каже: „О
    Аллах! Аз направих това и това дело, само заради Твоето задоволство. О
    Аллах! Приеми моята ду’а и благослови това дело. (Муслим, Тирмиди, Абу
    Дауд).
  • Да се прави ду’а, когат очовека е чист. (Тирмиди, Абу Дауд, Ибн Маджа, Ал-Ниса’и, Ибн Хиббан, Мустадрак).
  • Да се прави ‘уду преди ду’а. (Шестимата големи мухаддис)
  • Да се обърне към Кибла. (Шестимата големи мухаддис)
  • Да се седне като при Ташахуд. (Абу Ауана)
  • В началото да се възхвали Аллах с.т., както и края на ду’ата. (Шестимата големи мухаддис)
  • Да се изрази благослов за Пратеника с.а.с. в началото и в края на ду’ата. (Абу Дауд, Муснад – Ахмад )
  • Да се протегнат и двете ръце. (Тирмиди – Мустадрак)
  • Да се вдигант и двете ръце до раменете. (Абу Дауд, Муснад – Ахмад )
  • Позата на тялото да показва респект и смирение. (Муслим, Абу Дауд, Тирмиди)
  • Да се спомене нуждата от помощ и подчинението. (Тирмиди)
  • Да се въздуржа от вдигане на очите към небетопо време на извършването на ду’ата, (Муслим,)
  • Да се споменават Асаал-Хусна (имената на Аллах Та’ала) и прекрасните Му атрибути. (Ибн Хиббан и Мустадрак)
  • Да се въздържа от преднамерено римуване на думите в ду’ата. (Бухари)
  • Да се въздържи от казване на ду’ата в мусикален ритум, ако тя е в поетична форма. (Hisn)
  • Дуата да се прави на тих глас (Шестимата големи мухаддис от Абу Муса)
  • Да се прави ду’а по начина и с думите на Пратеника на Аллах с.а.с. (Абу Дауд/Ал-Ниса’и)
  • Да се прави ду’а, която повече да включва нуждите на Диин и Дунйа. (Абу Дауд)
  • Когато се прави ду’а, първо да се моли за себе си, после за родителите, за другите мюсюлмани и обща ду’а. (Муслим)
  • Ако ду’ата се прави от Имам, той не трябва да прави ду’а само за себе
    си, а трябва да включи всички присъстващи в дуата. (Абу Дауд, Тирмиди,
    Ибн Маджа)
  • Абу Дауд предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с. е казал, че Имам,
    който прави дуа само за себе си, мами хората“. С други думи Имам не
    трябва да прави дуа, която да засяга само него. Например не трябва да
    казва: „О Аллах, пази сина ми“ например, а трябва да отправи дуа,
    която да включва всички присъстващи и може да каже „О Аллах! Прости ни и
    се смили над нас!“
  • Дуата трябва да се прави с твърдо убеждение (напр. Не трябва да се
    казва „О Аллах!Ако желаеш изпълни това и това…“ (Шестимата големи
    мухаддис)
  • Ду’ата да се прави с голямо желание и копнеж. (Ибн Хиббан & Абу Ауана).
  • Ду’ата да се прави многократно (Бухари, Муслим,)
  • Това повторение да бъде повече от три пъти. (Абу Дауд)
  • Човек може да каже ду’ата си три пъти наведнъж или може да я каже при
    три различни случая. „Повтарянето на ду’а“ може да се разтълкува по
    двата начина.
  • Ду’ата да се прави убедено и настойчиво. (Ал-Ниса’и, Хаким, Абу Ауана)
  • Да не се прави ду’а за прекъсване на родствените връзки или за други грехове. (Муслим, Тирмиди)

  • Да не се прави дуа за окончателни и установени неща (напр. Жена да не
    прави ду’а да стане мъж, или висок човек да не казва: „О Аллах, направи
    ме нисък…“ (Ал-Ниса’и).
  • Да не се прави дуа за невъзможни неща. (Бухари)
  • Не молете Аллах Та’ала да ограничи милостта Си само към вас. (Бухари, Абу Дауд, Ал-Ниса’и, Ибн Маджа)
  •   Молете само Аллах Та’ала за нуждите и желанията си. Не се уповавайте на Неговите творения. (Тирмиди/Ибн Хиббан)
  • Ако някой прави ду’а така, че и друг да я чува, нека и двамата кажат „Амин“ на края. (Бухари, Муслим, Абу Дауд, Ал-Ниса’и)
  •   Не проявявайте нетърпение за приемането на ду’ата ви. С други думи, не
    казвайте: „Направих много пъти ду’а, но няма резултат“. (Бухари,
    Муслим, Абу Дауд, Ал-Ниса’и, Ибн Маджа)
Advertisements