Вярата в лошите предзнаменования означава да вярваш, че нещо ще ти донесе нещастие. Всевишният Аллах повелява така:
„И когато добрината идваше при тях, казваха: „Наша е тя!“, а сполетеше ли ги злина, приписваха я на Муса и на онези, които са с него. Ала злочестието им е от Аллах, но повечето от тях не знаят.“
(Араф: 131)
Един арабин, преди да потегли на път или да се заеме с някаква работа, хващал някоя птица и я пускал да отлети. Ако птицата поемала надясно, арабинът считал това за добър знак и се залавял за работа. Ако пък птицата се отправяла наляво, това било лоша поличба и арабинът се отказвал от намерението си да пътува или да се захване с някаква работа. Заключението си относно това поведение Пророкът (с.а.в.) е произнесъл в следния хадис: „Вярата в лошите предзнаменования е съдружаване (ширк) многобожие. (Ахмед; Мюснед (1/389) вж. Сахихул джами (3955)).
Това поведение, което се забранява в Корана, противоречи на съвършенството на единобожието, и включва допълнителни неща. Едно от тях е вярата, че някои месеци като сафер носят нещастие, поради което тогава не се прави никях. Друго такова е вярата, че някои дни, например последната сряда на всеки месец, или пък числа – числото 13 винаги носят лош късмет. Същото е и да вярваш, че имена или недъгави хора са лоша поличба, ето да речем някой отива да отваря магазинчето си и по пътя среща едноок човек. Въпросният някой решава, че това не е на добро, и се връща обратно вкъщи. Всякакви подобни суеверия са забранени и са ширк. Пророкът (с.а.в.) е заявил, че няма нищо общо с хора, измъчвани от подобни предразсъдъци, Имран ибни Хусайн (р.а.) разказва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в.) е изрекъл думите: „Този, който прави добри предзнаменования или предизвиква това, предсказва или отива да му гадаят, (смятам, че каза и това) занимава се с магии или ги заръчва, не е един от нас.“ (Таберани; Ел-Кебир (18/162) вж. Сахихул джами (5435))
Онова, което трябва да направи човекът, обхванат от мисълта за лоши поличби, е описано в хадиса, разказан от Абдуллах ибни Амр (р.а.). Пратеникът на Аллах казва така: „Ако мисълта за злата участ отвлича човека от неговата работа, тогава той присъединява към Аллах други богове.“ Питат го: „О Пратенико на Аллах, какво трябва да се направи в такъв случай?“ Отговаря следното: „Този човек трябва да изрече думите: „Аллах! Няма друго добро освен доброто, което Ти даваш, няма друго щастие освен щастието, което Ти даваш, и няма друг бог освен Тебе.“ (Ахмед; Мюснед (2/220) вж. Ес-Силсилетус сахиха (1065))
Човек е склонен да бъде в известна степен черноглед. Най-добрият лек за това е упованието в Аллах (Чест и слава на него!). Ибни Месуд (р.а.) заявява следното: „На кого ли не му е минавало такова нещо през ума! Но Аллах предотвратява това чрез упованието.“ (Ебу Давуд; хадис No: 3910 вж. Ес-Силсилетус сахиха (430))

Advertisements